EU logo Bulgaria logo BSC logo

BG-RO E-GoverNet Трансгранична платформа за административни услуги

roenbg

Често задавани въпроси

1. Какво е електронно управление?
Електронно управление, дълго време наричано електронно правителство, също е-управление (или дигитално управление, онлайн управление), е термин, който обобщава употребата на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) при предоставяне на публични услуги на гражданите.

Сред основните цели на е-управлението е повишаване удовлетвореността на гражданите и насърчаване на тяхното участие в правителството. Подобряване на ефективността на работа и качеството на услугите, предоставяни от изпълнителната, съдебната и законодателната власти, да направи възможно обменянето на информация между отделните административни информационни системи, и като цяло да предлага по-добри услуги на гражданите и бизнеса са също сред основните цели на електронното правителство.

Термините "електронно правителство" и "интернет правителство" не са еднозначни. Е-правителството включва както употребата на интернет базирани технологии, така и на други информационни технологии за постигане на целите си (напр. Bluetooth, GIS, технологии за мобилна комуникация и т.н.).

В България има функциониращи няколко онлайн услуги в отделни администрации като част от електронно правителство - това са Националната агенция за приходите (НАП), Търговския регистър (ТР), Националния осигурителен институт (НОИ) и някои общински администрации.

2. Какво е областен управител?
Областният управител е териториален едноличен орган на изпълнителната власт в България с обща компетентност.

Той е представител на правителството и държавната власт в някой от неговите областни региони. Той провежда политиката на кабинета в поверената му територия. Назначава се от Министерския съвет (не от министър-председателя), като не е мандатен орган - т.е. може да бъде сменен във всеки един момент. Областния управител се подпомага от областна администрация, която той ръководи и заместник-областни управители, назначени от министър-председателя.

Той е конституционно предвиден орган, като статутът му се урежда основно от Закон за администрацията (ЗА). Областния управител осъществява административен контрол, като следи за законосъобразността на актовете на органите на местно самоуправление (Общински съвет) и местна администрация (Кметовете). Той има право да оспорва пред административните съдилища незаконосъобразните решения на Общинските съвети, като по този начин спира тяхното изпълнение, когато се отнася за индивидуални и общи административни актове, и тяхното действие, когато става въпрос за нормативните административни актове (Наредби на общинските съвети). Освен това областният управител има право да връща незаконосъобразни актове на Общинските съвети за повторно обсъждане, като те преодоляват своеобразното му отлагателно вето с абсолютно мнозинство (50% + 1 от всички общински съветници). Областният управител осъществява контрол и върху кметовете на общини, като има право да отменя техни незаконосъобразни актове. В изпълнение на своите задължения областните управители издават заповеди (както и повечето еднолични органи). Важно правомощие на областния управител е контролът, който той осъществява върху териториалните звена на централните органи на изпълнителната власт (областни инспекции, регионални инспекции и т.н.).

3. Какво е община?
Общината е административно-териториална общност. Тя се състои от едно или повече съседни населени места, в които живеете и действате съвместно, полагате общи усилия за решаване на Вашите ежедневни проблеми. Наименованието на общината в повечето случаи е наименованието на населеното място - неин административен център.

Територията на общината се определя от територията на включените в нея кметства или населени места. Кметствата са съставни административно-териториални единици в общината и обхващат едно или повече съседни населени места.

Общината е юридическо лице. Тя има самостоятелен бюджет, чиито постоянни финансови източници се определят със закон. Общината има право на своя собственост, която използва в интерес на териториалната общност.

4. За кои дейности отговаря общината?
Главно от общината зависи решаването на повечето въпроси за: чистотата /събиране и третиране на битовите отпадъци/; изграждането и поддръжката на улиците, площадите, парковете, градините, уличното осветление, гробищата; общите и подробни градоустройствени планове; цените на общинските услуги; детските ясли и градини; назначенията и уволненията на общинските служители - тези, които работят пряко в администрацията в центъра на общината или в района и кметството; общинската собственост, фирми и предприятия /в т.ч. тези, които ги управляват/; местни спортни, туристически и други обекти за отдих;

Общината носи отговорност за изграждането и поддръжката на сградите и текущата издръжка /заплати и т.н./ на своите училища /начални, основни и средни/; поликлиники и болници; театри, библиотеки, музеи /има финансови ангажименти и за читалищата/; центрове за социални грижи; културни, исторически и архитектурни паметници. Хората, които работят във всички тези заведения, се назначават и уволняват от ръководителя на съответното заведение. Ръководителите пък от своя страна се назначават от съответното министерство или от неговите териториални структури.

5. Какво се разбира под местни власти?
Местни власти са общинските органи, които по силата на закон имат право да вземат определени управленски решения. За нашата страна това са общинският съвет и кметът. И двата органа се избират от всички нас.

6. Върху какво и как можете да повлияете пряко при общинското управление?
Вашето пряко участие в управлението на общинските дела и при формиране на общинската политика е законово гарантирано.

Това свое право Вие може да упражните основно чрез три форми: местен референдум, общо събрание и подписка. Тези форми на пряка демокрация могат да използват всички български граждани с избирателни права.

Чрез местни референдуми може да се решават важни въпроси от местно значение, които са от компетенциите на органите на местното самоуправление или са изрично посочени в закон. Местният референдум може да се произведе в цялата община или отделно в района, кметството, населеното място - според характера на решавания въпрос. Не могат да се решават чрез местен референдум въпроси, отнасящи се до общинския бюджет, данъчното облагане, както и такива въпроси, за които със закон е предвиден специален ред. Решението за произвеждане на местен референдум се взема от общинския съвет с квалифицирано мнозинство, като разходите се поемат от общинския бюджет.

Общото събрание е друга форма за Вашето пряко участие при решаване на въпроси от местен характер в общината, района, кметството или населеното място /квартала/. На такива събрания може да решавате проблеми, свързани с:благоустрояването и хигиенизирането; правилата за ползване на общинските имоти; организацията на опазване на полските имоти и общинските гори; спазването на обществения ред и други въпроси, предвидени със закон.

Чрез подписка Вие можете да правите предложение до общинския съвет за решаване на важни въпроси. Вие имате право на инициатива за организиране на подписка, ако Ви подкрепят със своя подпис най-малко 100 гласоподаватели, а ако живеете в кметство с население до 200 души - най-малко една пета от избирателите. Може да се каже, че подписката е форма за колективно предложение до общинския съвет с цел решаване на даден въпрос.

1. Какво е електронно управление?
Като цяло електронното правителство определя всички транзакции (т.е. доставка на публични услуги и информация), които включват правителството, от една страна, и гражданите, бизнеса и други агенции на правителството, от друга страна, и които се извършват, дори и само частично, използвайки електронни средства.

2. Какво е областен управител?
Областният управител в Румъния е президентът на Окръжния съвет. Той е държавен служител, избиран да управлява икономически, социално и административно окръга.

3. Какво е община?
Общината е административно-териториална единица на страната.

Днес думата "община", в зависимост от страната, обозначава различни типове административно-териториални единици, обикновено големи градове с по-голяма икономическа, социална, политическа и културна роля.

В Румъния градът се ръководи от обединение на административни органи, наречен община, съставена от кмета и общинския съвет.

4. За кои дейности отговаря общината?
Кметът е политик, който действа като официален изпълнителен орган на общината. Кметовете са изпълнителни органи, чрез които се постига местна автономия в общините и градовете, както се вижда от чл. 23 ал. (1) от Органичния закон за местната публична администрация № 215/2001.

Както Конституцията, така и Закон № 215/2001 постановяват, че кметовете като изпълнителни органи, чрез които се постига местната автономия и се решават обществените дела на общините и градовете, според закона, кметството носи многобройни отговорности.

1. Задачите на кмета са предвидени в чл. 63 от Закон № 215/2001 и могат да бъдат класифицирани както следва:
а) правомощия, упражнявани като представител на държавата, съгласно закона;
б) правомощия, свързани с отношенията с местния съвет;
в) правомощия, свързани с местния бюджет;
г) правомощия по отношение на обществените услуги, предоставяни на гражданите;
д) други правомощия, установени със закон.
(2) Съгласно ал. (1) т. а), кметът изпълнява функциите на служител по гражданско състояние и настойничество и осигурява функционирането на местните публични услуги в тези области. Той има правомощия за организиране и провеждане на избори, референдуми и преброяване. Кметът изпълнява и други правомощия, определени със закон.
(3) При упражняване на правомощията по ал. 1, т. б) кметът:
а) представя на местния съвет през първото тримесечие годишен доклад за икономическото, социалното и екологичното състояние на административно-териториалната единица;
б) представя, по искане на местния съвет, други доклади и информация;
в) разработва проекти на стратегии относно икономическото, социалното и екологичното състояние на административно-териториалната единица и ги представя за одобрение от местния съвет.

5. Какво се разбира под местни власти?
Местни публични власти са всички държавни органи или административно-териториални единици, действащи в режим на публична власт за удовлетворяване на обществения интерес; в това смисъл приравнени на публични власти по смисъла на Закон №. 554/2004 г. за административни съдебни спорове са частни юридически лица, които съгласно закона са придобили публичен статут или са оторизирани да предоставят обществени услуги в режим на публична власт.

6. Върху какво и как можете да повлияете пряко при общинското управление?
Връзката между държавната администрация и гражданите винаги е била доста противоречива, като и двете страни се упрекват помежду си за много неща. Липсата на професионализъм на служителите, прекомерната бюрокрация, корупцията, която цари навсякъде, но официално не съществува, бавните темпове на административните процедури, липсата на професионализъм в обществените отношения, агломерацията, объркването или грешките на служителите, липсата на информация сред обществеността, това са проблеми, които пречат на връзката администрация-граждани.

Прозрачността трябва да се превърне в основен елемент на публичните институции. Тя е по-скоро е разпоредба на закона, но разликата между настоящото състояние на прозрачност на институциите и целите, определени от закона, е доста съществена.

Една от отговорностите на органите на местните публични власти е да позволи на членовете на общността да участват в процеса на вземане на решения. Но това изисква откритост от страна на властта, като непрекъснато информира онези, които управлява, така че те да могат да изложат своите идеи за или против.

Гражданите могат да участват в разискванията или в съвещанията за вземане на решения без разлика по отношение на раса, националност, етнически произход, език, религия, пол, мнение, политическа принадлежност, богатство или социален произход. Степента на участие оказва влияние върху процеса на планиране и вземане на решения.

В публична институция изпълнението на дейността в границите на стандартите, предвидени в Закон 52/2003, изисква публичен достъп до процеса на вземане на решения едновременно с поддържането на функционалността на процеса на обществена консултация. Това може да стане в две начина: всяка институция трябва да предприеме необходимите мерки, за да информира обществеността за новите разпоредби, които са влезли в сила, и също така е задължена да подпомага гражданите при упражняването на техните права - в настоящия случай - свободен достъп до информация от обществен интерес.