В "Quartierul Celei" (бившето село Celei, погълнато през ХХ век от новия град) се намират руините на дакската крепост Sucidava, столицата на гето-дакското племе на Succes, където Константин Велики е построил мост над Дунав, краят на който все още съществува днес. Това е вторият мост над Дунав, построен от Римската империя. Построен е или е възстановен през 328 г. по времето на Константин Велики, но е имал кратък живот. Вътре в крепостта е и входа на 12-метров дълбок кладенец, чиято вода днес все още пие.

На територията на сегашния град през XIX век се намира село Корабия, собственост на Бистришкия манастир. Като се има предвид факта, че Gh.Bibescu, собственикът на скелето Izlaz (където се качваше зърното от бившата област Romanata), създаде много затруднения за търговците на Caracal при износа на зърно, 37 от тях с петиция към княз Александру Йоан Куза по това време 24 юни / 6 юли 1859 г. изискваше изграждането на ново скеле в село Корабия (смятано за по-изгодно положение на река Дунав от Ислазул) и превръщането на това село в свободен град. Предложено е това изкупление на 1000 погони, върху които да се построят къщите на новия град, и името на новия град да бъде Александру Йоан Куза. Владетелят, теоретично, одобри изграждането на скелето и новия град, наречен Мирча, в памет на княз Мирча Стари, но проектът не е бил приложен на практика по онова време.

Едва през 1871 г., след възобновяването на действията на търговците в Романати, Законът за създаването на Корабия е приет на 30 ноември / 11 декември 1871 г., като законът дава 500 града за строителство на жилища и комунални услуги. новото пристанище на река Дунав.

Дунав в Корабия
В Ла Корабия румънската армия пресича Дунав през 1877 г., за да участва в борба с турските войски във войната за независимост. Свидетелства са паметниците на Siliştioara: паметника на независимостта, съответно кръста на героите.

Тя се развива в края на сек. през 19-ти век въз основа на износа на зърнени култури, през 1892 г. е свързан с железопътната мрежа на Румъния. В началото на сек. XX е изграждането на основните обществени сгради, това е върховият период на естествено икономически разцвет на града. В междувоенния период се появяват нови малки отрасли, основната дейност остава пристанището, като Корабия извършва най-голямата част от търговията със зърно в района.

При комунистическия режим пристанището е затворено. Налага се режим на принудителна индустриализация, Корабия е мощен индустриален център с фабрика за синтетични прежди, фабрика за мебели, фабрика за захар и минерални кожи. Освен захарната фабрика, всички други промишлени цели бяха затворени след 1989 г. Фабриката за синтетични прежди функционираше до началото на първото десетилетие на 21-ви век.

В центъра на града се намира една от най-големите православни катедрали в Румъния - катедралата Света Троица - и алегорична статуя (Румъния представена като младо момиче), сочеща към мястото, където румънските сили пресякоха Дунав във Войната за независимост (паметник на героите) ,

В Корабия са родени актьорът и бивш директор на Народния театър в Крайова, Емил Борогина и голмайсторът на университета в Крайова, Йон Облеменко, а сега стадионът в Корабия носи името му, като името му се променя преди няколко години от "Прогресул". Освен това, през 2000 г., Корабия Прогрес е отново записан в окръжния шампионат, след период на прекратяване.