Град Дабулени, с над 13 800 жители, разположен в Олтенийската низина, в югоизточната част на окръг Долж, на левия бряг на древния Данубиус със старостта си от непознати времена, се е събрал през вековете славни страници на историята. рамкирани от румънския народ.
В древността Дъбулени е част от територията на Суцидава, заедно с 30-те римски села между Жиу и Олт.

Кратка история
Dabuleni е известен в сек. 15-ти век под името Recica-Dab;
Най-ранното документално свидетелство за с. Дъбулени датира от 5 юни 1494 г. по времето на Влад Калугару;
В сек. 15-ти век, Ребък Дъб е само остров в средата на имоти на Крайовис;
На 10 септември 1533 г. принцът на Влахия в Уола Уола в Слатина засилва майсторството на Пея Портар в Речица Дабулуи:
Peia и Neacsa са оставили имението на дъщерята на дъщеря им Calea, омъжена за Detco в Brancoveni;
На 15 юни 1543 г. язовирът Дъбул, свободно село на Моснес, се превръща в зависимо село, а жителите му стават римляни в имението на бранковиевите боляри;
През 1664 г. имението на Rebica Dabului е било окупирано от Preda Brancoveanu, синът на David, postelnicul;
С пристигането на Константин Бранковяну през 1688 г. село Дабул става княжеско село;
Константин Бранковяну управлява имота на Даб до 1714 г., когато е обезглавен;
През 1713 г. Константин Бранковяну дава на сина си Раду имението на ДАБ с всичките слуги на него - през 1714 г. е обезглавено;
През втората половина на века. осемнадесети век, имението на Даб е било във владение на Манолаш Бранковяну;
Близо до Революцията от 1821 г. село Даб е управлявано от Григоре Бранковяну, син на Манолаш Бранковяну;
Като старец и оцелял Григоре Бранковяну, собственикът на имението на Даб е роден на 16.03.1824 г. на Зоита Маврокордат, сестрата на племенницата на съпругата му Сафта Бранковояну, която ще се ожени за Георге Бибеску, който стана принц на румънската страна;
На 27 април 1832 г. умира Грегъри Бранковяну и оставя волята на съпругата си Сафта Бранковяну;
През 1835 г. е основана фондация "Банза Сафта Бранковяну", наречена болница "Бранковенеск", която включва болница "Дъбулени бранковен";
От 1835 г. се създава клон на епитропията на Бранконещте;
Целият район, дължащ се на жителите според селския закон на Куза, на 14-26 август 1864 г., в имението на Даб е 3,395 ха и 3,598 м;
В Дъбулени клонът на епитропията на Бранконещъе отнел от експроприацията цялата община на селото с почтена площ от 2457 ха;
През 1909 г. болницата е построена в болница "Дабулени", която влезе в експлоатация на 5 юни 1911 г .;
През 1929 г. епитропията на селищата Бранконестли напуска плоча, защото получава двойна повърхност в Балта Брайлеи - в Пиетройу - останките на жителите на община Дабулени;
Последният потомък принц Константин Басараб Бранкояну, първият епископ на Бранконещни, ще отдаде под наем общината Дъбулени в продължение на 50 години, с право на удължаване, плащайки наем от 1 лев годишно, част от 30 арии за изграждане на училищна сграда, която ще бъде наречена "Вода Константин Бранковяну", встъпването в длъжност на 29 август 1934 г. - днес училище №1 Дабулени;
На 15 ноември 1935 г., на Бранконести Асезаминас, Културният дом е свързан с Кралската фондация с Поръчка №. 10956 от 10 декември 1935 г .;
През учебната 1990-1991 г. чрез Заповед №. 69/1990 на правителството на Румъния "Константин Бранковяну" Теоретична гимназия "Дъбулени";
От тази кратка история е роден решението на Местния съвет на Дабулени да издигне паметника на светия мъченик Константин Бранковяну, владетел на румънската държава - джентълмен, надарен с всички високи качества: благородно постижение, избраното учение, с добри дела на истински християнин;
Последните думи на св. Мъченик Константин Воевод Бранковяну бяха обявени не само за неговите девици, които ги последваха с цената на живота, но и за цялата румънска нация: "Не се движете от православната вяра към живота и този свят! Защото те не са достойни за труда и нуждите на величието, което Христос ще ни даде!
В центъра на Дъбулени има църква "Св. Георги", която има две енории. Религиозното богослужение е построено през 1817 г. от "силата и сметката на господата Георге и Джаган Хаги Енус", както е написано в писмото над вратата за достъп до църквата, като има такива конструкции по цялата южна част на окръга. Вътрешността на църквата е рисувана през 1946 г., между 1998 г. и 1999 г. е възстановена, а през 2000 г. са извършени редица екстериорни ремонти. Църквата е осветена на 21 септември 2002 г. от Негово Светейшество Никодим Горян, викарист на Крайова. "В тази енория са служили и бесарабски свещеници, които по време на войната се опитали да избягат от преследването на комунистите. Всички комунисти демонтираха енорията, възстановявайки се през 1996 г., казва един от енорийските свещеници Кристиан Теодореску.