Разположен в една от най-плодородните части на страната, площта, която се появява Бъйлещ на сцената на историята е постоянно обитаван от древни времена, основният поминък на жителите е първият от каменната ера, селското стопанство. Първите археологически открития, които доказват, че жилището на градската порта датира от периода 680-1025.
Като име на селото, Baileşti, идва от името "Băile", водеща нация на овчарки. Бейлеа и неговите селяни от години са стояли на зимата в тази област и се появява село Бейещ.
Първият документален на 04 Януари 1536, по време на царуването на Раду Паисий изтъква, че Бъйлещ съществува от времето на Мирча Стари (1386-1418).
В качеството си на град често срещано явление в седмичните пазари или панаири всяка година от големия брой жители за периода, Бъйлещ намерени в картографски документи от онова време, като например карта направен през 1718 от Антон Мария дел Chiaro от картата Държава румънски, изготвени от Константин Кантакузино през 1700 г. или първата географска карта на Олтения, съставена през 1722 г. от австрийския капитан Фридрих Шванц.
14 (26) септември 1828 г. Бъйлещ, има една важна битка между турците (26000 войници и 30 оръдия), който заема селото, и на руските войски начело с генерал Фридрих Каспар фон Geismar (4500 войници и 14 оръдия) Наред с 1200-километровия отряд, след битката, турците били прогонени. В битките присъстваха и Константин Гика, братът на владетеля, Валамиа Мичи, казимак, заедно с отряд конници. За своите актове на смелост по време на цялото руско-турската война, делфини капитан Георге Magheru бе връчена по реда на руския цар св. Ана в рицар. Първоначално селищното огнище се намирало в точката "aniurţani" във "Valea lui Trăila". От края на 1828 огнище се премества в сегашното място, когато собственикът на имота, принц Джордж Stirbei, уволнен улици персонала успоредно на кръстовището перпендикулярно голям, че "може да се върне колесница дълго на едно", като каза, че след като, години по-късно, Бъйлещ ще стане красив град.
В новото село, действителната огнището, е създаден "Слобозия Бъйлещ", където новодошлите да се заселят тук, получени 800 квадратни метри, а не къща и освобождаване от някои задължения в продължение на три години. В този контекст дойде голям брой хора от съседните села, които днес носи името на селото, откъдето са дошли (Urziceanu, Moţăţăianu, Bistriceanu, Săceanu, Corlăţeanu Чорояну, Negoianu, Coveianu, Săpăceanu, Măceşeanu, Galiceanu, Poienaru, Tunaru , Ghidiceanu, Vârtopeanu и т.н.) и значителен брой от Трансилвания ([Унгуреану Ardeleanu Мунтеану Pădureanu и т.н.), и най-вече българските румънски граждани на юг от Дунав (Garboveanu), румънски, които се връщат у дома, които преминаха Дунав към турците заради тежкия живот на техния дом, както и необитаемите българи, дошли с роднините си до румънските си приятели. Българи trueborn всъщност малко на брой, тези, които са определени в Бъйлещ, най-вече се оттегли в България когато освобождаване и "Sloboziei" бяха премахнати от "Органични Правилника", така че Бъйлещ са били твърде малко са българските влияния и следи, които са принадлежали на българите, които са работили сезонно тук. Ако през 1829 г. имаше Бъйлещ 99 семейства в 1831 беше 507 семейства, в това число 286 чужденци и най-вече в Румъния и много малко българи, а през 1838 г. са имали 590 семейства, които бяха останали само 169 семейства на чужденци, те се започва от премахване на привилегиите.
След Втората световна война румънската-Руско-турската война през 1877 г., което доведе до завладяването на държавната независимост на Румъния, Бъйлещ, позицията, която се играе стратегически много важен и băileştenii са допринесли за поддържането на военни части, разположени тук в резерв или в движение. Също така, много băileşteni включително Ion Vătafu, Potopineanu Стан, Стан и митрална Stancurel Станку, са се отличили на бойното поле, някои от тях падна в битка.
Годината 1907 г., която е кулминацията на борбата на румънските селяни за социални права, означава ужасен тест за Бейли. Тук бунтовници устояли на пет дни силите на репресии и потискане на бунта беше ужасно: 42 мъртви, 100 ранени, 300 арестувани и село Бъйлещ бе бомбардиран от армията пушки.
Като официален признаване на равнището на икономическото и социалното развитие, вследствие на кралски декрет на 3 май, 1921 година Арбанаси е празнува със специална пищност трансформира селските общности Бъйлещ (по това време тя е най-голямата селска общност в страната) автобуси. Предвиждането на собственика на имението в Байести през 1831 г., че това село ще стане град, беше изпълнено.

По време на Първата световна война 156 войници, войници, войници и офицери, чиято памет е удостоена и завещана от героите на Băileşteni, направени от скулптора Йорданеску и открити на 24 октомври 1924 г., са били пожертвани на бойното поле за обединението на нацията.
Подобно на всички румънци, във Втората световна война баните присъстваха на бойното поле за освобождението на родината и окончателната победа над фашизма, където останаха 108 от най-обичаните синове на града.
На 4 юли 2001 г. Баилещюл е обявен за община.