Turnu Magurele (в турски Kule, на български Holavnik) е община в окръг Телеорман, Muntenia, Румъния. Намира се в южната част на страната и в югозападната част на окръга, в близост до сливането на река Олт и Дунав по ръба на румънската равнина.
Първото документално удостоверение за местността се появява в диплома на крал на Унгария Сигизмунд Люксембург, по повод сраженията, провеждани тук от 1394 г. Крепостта е била държана от Османската империя, от време на време между 1417-1829 г. кръвопролитието на Никополис. След Руско-турската война от 1828-1829 г. тя е част от Влахия, следвайки Договора от Одрин.
Община Turnu Magurele е разграничена в северната и северозападната част на община Liţa. На изток се намира общината Ciuperceni, а на юг - река Дунав, която е границата с България. На запад е долината Олт.
Общата площ на населеното място е 10 719,7 ха, от които 1337,7 ха в градската част и 9,382 ха в стопанската постройка.
Община Turnu Magurele и нейните околности са доминирани от обширната румънска равнина, представлявана от две добре дефинирани образувания: така наречените ниски равнини (речни ливади) и междуотрасловите пространства. Първата категория включва: Дунавската ливада, която е най-голямата поляна с най-малка надморска височина и поляната Олт, която е малко по-обширна в сливането на река Дунав, но е сведена до тясна ивица с растителност. състояща се от мека дървесина. Релефът на Дунавската ливада е представен от: греди, високи равнинни повърхности, ниски плоски повърхности и вдлъбнатини, всички формирани от лесовидни наноси със средни надморска височина от 25-27 м, кулминиращи с осли, които достигат над 30 м. \ T
В категорията междуотраслови пространства Дунавските тераси с появата на "Окачени полета" на надморска височина от 60 до 175 м. Влизат в района на община Турну Мъгуреле и е част от голямата структурна единица "музейска платформа". Терасата на река Дунав е известна още като "Терну Магуреле".
В сутерена Turnu Magurele няма големи ресурси, които могат да се използват, тъй като се намират в алувиално пространство. Пясъкът и чакълът, който е суровина за индустрията на строителните материали, не могат да бъдат използвани твърде интензивно, за да се ускори ерозията. За разлика от тях почвата е богата на хумус, което може да благоприятства развитието на селското стопанство.