EU logo Bulgaria logo BSC logo

BG-RO E-GoverNet Трансгранична платформа за административни услуги

roenbg

България достига средна степен на цифровизация през 2021 г

България достига средна степен на цифровизация в сравнение с данните от 2020 г. Повишението по този показател е с 5 пункта (59%), като средното ниво на цифровизация за ЕС през последната година се е повишило с едва 1 пункт (72%).

Това показват данните от докладите „Бенчмарк за електронно управление 2021“ на Европейската комисия. Информацията засяга 36 държави - 27-те страни-членки на Европейския съюз (ЕС), държавите от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕFTA), Обединеното кралство и страните кандидатки за членство в ЕС. Основните области за подобрение на България съвпадат с тези на другите държави.

За дейността на Държавна агенция „Електронно управление“ са важни констатациите за състоянието на електронното управление, в които се изследва използването на услугите на е-управление от гражданите и бизнеса, както и способността на публичните администрации да предоставят по цифров път удобни процедури и услуги. България все още е в групата на неконсолидираното е-правителство, заедно с Хърватия, Кипър, Чешката република, Ирландия, Италия, Полша и Румъния. В сравнение с данните от 2020 г., нашата страна вече навлиза в средна степен на цифровизация, което означава, че ДАЕУ съвместно с останалите администрации вървят в правилна посока. По показателя „Проникване“ за 2021 г., страната ни отчита понижение със 7 пункта (36%), което означава, че потребителите не използват в достатъчна степен възможностите на онлайн каналите за получаване на обществени услуги. ДАЕУ предприема различни кампании в социалните мрежи за представяне на ползите от електронното управление, за насърчаване на потребителите.

Важно е да отбележим, че сме на 6-то място при отчитане на осигуреност на цифрова поща (е-връчване). България е една от 15-те държави с въведена цифрова пощенска кутия за всички събития на живота. Това означава, че страната ни върви в правилна посока, като предоставя възможност на потребителите да контактуват с администрацията чрез цифрова поща (Система за сигурно електронно връчване на ДАЕУ), да използват различни средства за идентификация, както и да изпращат и получават електронни документи.

По показатели като Правителство, ориентирано към потребителя, Прозрачност, Ключови фактори и Трансгранични услуги, страната ни достига средните за ЕС стойности и дори превишава същите. По първия показател, по който се оценява как правителствата предоставят и проектират услуги, отговарящи на нуждите на потребителите, страната ни постига 84 % или 27-мо място от 36-те държави при средно за Европа 88 %. Разработването на услуги, достъпни през Портала за е-услуги на ДАЕУ, порталите на МВР и НАП, допринася за повишаване на онлайн наличността на информация и услуги. ДАЕУ продължава да разработва и предоставя нови е-услуги през Портала на агенцията.

Страната ни постига много над средните резултати сред 36-те държави по показател „Ключови фактори“. Мястото ни по индикатор електронна идентификация (23) се дължи на отчитане на осигурена възможност за потребителите да използват КЕП, вкл. облачен, персонални идентификационни кодове, издавани от НАП или НОИ, както и на уникалния код за достъп, издаван от НЗК при заявяване на е-услуги. Отчита се и осигурената възможност за повече на брой предварително попълнени данни във формулярите, базирани на данни в регистрите.

Като добри практики в отделните страни, включени в изданието „Бенчмарк за е-управление 2021“, за България са посочени - Единният портал за достъп до електронни административни услуги на Република България - https://egov.bg/; Е-форми - https://eforms.egov.bg/ и Платформата за достъп до обществена информация - https://pitay.government.bg/

Въпреки достигнатото средно европейско ниво по отношение на предоставяне на трансгранични услуги, данните показват, че все още има услуги, които не се предоставят на трансгранични потребители. Такива например са получаване на удостоверение за наличие и липса на задължения, регистриране на фирма, получаване на номер по ДДС, регистриране на фирмата като работодател преди назначаване на служителите, получаване на разрешително за замърсяване/екологично замърсяване. За тези услуги липсва информация и бланки на език различен от българския. Следва да бъде осигурена и възможност за използване на електронни идентификатори, издадени от други държави.

Трансграничното предоставяне все още не е достатъчно развито в цяла Европа. Идеята за трансгранична цифрова идентичност като цифров аналог на паспорт все още не е норма в Европа. България не е изключение. Адаптирането на електронната идентификация в Европа се вижда най-ясно при трансграничните услуги, за които се изисква удостоверяване. Само в една от четири трансгранични услуги е било възможно да се достъпи системата за електронна идентификация от друга държава. Основен фактор за резултата на България, едва 22 място от 36-те държави, е основно липсата на работеща националната схема за е-идентификация и признаването на чужди идентификации.

Източник: e-gov.bg

Добавете коментар

Име
Съобщение
Въведете числото
Captcha image